Речник на графиката

(Отсечен сериф) Сериф, прекъснат внезапно под някакъв ъгъл.

(Ексент) Знак близо или през буква, показващ вариация при произнасянето й. Напр. ç, à, ò, é, Å. и др.п.

Адитивни основни цветове. Те са червен, зелен и син. От тях чрез наслагване могат да бъдат получени всички останали цветове. Взети заедно дават бяло.

(Адресна резолюция) Степента на точност при позициониране, която компютърът може да зададе на едно външно устройство.

Сериф, изтичащ плавно към или от ствола на буквата.

(Алайзинг) Погрешно представяне на високи честоти от оригиналния сигнал като ниски честоти в извадка, дължащо се на непредставителност. Алайзингът нарушава формата на буквите и разстоянието между тях.

(Азбука) Комплект от абстрактни символи, използвани в дадена писмена система.

Алуминий.

(Аналогова буквена форма) Начертан или отпечатан глиф (gliph), понякога като модел за създаване на подобни цифровизирани (дигитализирани) форми. Аналоговите буквени форми се конструират с гладки криви, които в последствие се цифровизират (дигитализират).

(Аналфабетик) Типографски знак, използван в азбуката, но липсващ в азбучния ред. Например ударения, умлаути, диакритични знаци и звездички.

Анаморфично оразмеряване. Неравномерни вертикална и хоризонтална скали на скенера за нагласяване на пропорциите на изображението.

наклон (на знаците в шрифт)

(Анизотропно мащабиране) Нелинейно уголемяване или намаляване на букви, така, че те стават диспропорционални. Такива трансформации могат да създадат някои от традиционните вариации на формата на букви с различни размери.

(Анизотропия) Качество на някои изходни устройства да дават различни резултати по осите х и у. Например в системата CRT черни линии, сканирани наклонено, са по-тесни от сканираните успоредно.

Палитра от 300 цвята, разработена от Американската асоциация на вестникарските издатели.

Преработка на рязко очертани обекти така, че те плавно да се слеят с фона.

(Антиалайзинг) Отстраняване на псевдочестотите от изследван сигнал. При буквените форми нащърбеността може да бъде минимизирана по време на реконструкцията, чрез използване на различни нива на сивото в края на щтриха.

(Антиква) Начин за начертаване на букви със серифи.

(Дъга) Сегмент от окръжност или елипса, използван за очертаване на букви.

Масив. Подредена колекция от еднотипни елементи. Линеен масив е една линия от сензори в CCD чипа. Цифрово изображение се съхранява в двумерен масив от данни, представляващи адреси на пиксели, представени чрез Х, У (или ред, колона) координати .

Видим дефект в изображение, причинен от ограничения в процеса на възпроизвеждане.

Абревиатура от American Standard Code for Information Interchange (Американски Код за Обмяна на Информация), стандартен набор от букви и символи, дефиниран от ANSI (American National Standards Institure).

(Пропорционалност) Отношение на ширината към височината.

(Наподобяване) Различни степени на симетрия използвани при дизайн на буквени форми, като огледални изображения и други подобни.

Звездичка (*)

(Асиметрия)     Видове буквени форми на базата на техен огледален образ, например при буквите “b – d” и “p – q”, както и на огледален образ на части от самите тях, например при буквата “Т”.

(Ос) Реална или въображаема права линия, около която е завъртяна буквената форма.

(Фон) Поле, върху което се появяват символи или графики. Празен лист хартия или екран, върху който се формира изображението.

(Гръб) Съвпадане на вертикалните позиции на редовете от лицевата и обратната страна на лист, напечатн от двете страни.

(Топчест край)     Заоблена форма в края на рамото на такива букви, като a, c, f, j, r, и y. Пример за използване на такива букви са шрифтовете Bodoni и Clarendon.

Видима стъпаловидна градация на сенки.

(Основна линия) Линията, върху която ляга буквената форма. Заоблените букви, като e и o обикновено я нарушават леко, острите букви, като v и w я пробождат, а букви с долни серифи, като h и l лягат точно върху нея.

Групово сканиране. Последователно сканиране на множество оригинали, като се използват предварително дефинирани настройки за всеки от тях.

(Заострен край) Остра шпора на букви, като f, a, c, j, r, и y в много шрифтове от 20-ти век, като Perpetua, Pontifex, Ignatius.

Криви на Безие. Криви в обектно ориентирани програми, чиято форма се дефинира с мрежа от теглови точки, описващи кривината им.

(Сплайни на Безие) Клас интерполационни сплайни от трети ред, използвани при представяне на формите на буквите.

(Двойна азбука) Това са две свързани азбуки. Например латинската азбука е двойна, защото има главни и макки букви, докато арабската и староеврейската са единични, защото имат само един вид букви.

Тип изображение, съдържащо само черни и бели пиксели.

Бит. Най- малката единица от паметта на компютър. Той може да бъде в състояние „включен“ или „изключен“, които съответстват на стойностите 1 или 0. С комбинации от битове могат да бъдат представени всички естествени числа.

Брой на битовете, използван за представяне на всеки пиксел в изображение и определяне на неговия цвят или тоналност.

Изображение, формирано от правоъгълна мрежа от елементи (пиксели). На всеки от тях компютърът присвоява информация от 1 бит – за черно-бели до 24 бита – за многоцветни изображения. Bitmap е изображение, дефинирано чрез колекция от точки и е точно противоположното на vector image (векторно изображение), което се дефинира чрез математически формули.

(Битово картиране) Таблица от стойности на напрежения, обикновено правоъгълна, която се използва за създаване на изображения върху екран или хартия.

(Битово картиран дисплей) Изходно устройство, представящо едно bitmap изображение. Растеровият дисплей е bitmap дисплей, в който табулираните данни се сканират по редове.

(Черна буква) Обобщено название на многобройни вариации на буквени форми, водещи началото си от Северна Европа. Черните букви са основно високи, тесни и заострени. Сравними са с готическия стил в архитектурата.

(Почерняне) Видимо потъмняване на отпечатък върху страницата. Почернянето зависи от удебеляването на част от буквата, а също и от х-височината й.

Черна точка. Подвижна точка, определяща най-тъмната част в изображението, спрямо която се нагласяват всички останали области.

(Обрязаност) Изображение, което стига до края на хартията след изрязването й при подвързване.

Шрифт от типа Modern със серифи, вертикално удебеляване и голям контраст.

(Размер на тялото) Височина на лицевата част на печатна форма. По принцип това е височината на лицевата част на металния блок, върху който е отлята буквата. При цифров печат това е височината на имагинерното правоъгълно пространство, отделено за дадена буква, различно от размерите на самата буква.

(Удебелен) По-черен и по-тежък вариант на буква.

книговезване

книгоиздаване

(Заобленост) Кръгли или елептични форми, които са основа за такива букви, като C, G, O и b, c, e, o и p. Терминът е подобен на терминът “око”.

(Bulky Printing) Обемна (олекотена) хартия

фигурна скоба ({ })

кръгла скоба (( ))

(Прекъсване) Решението колко текст ще се събере на всеки ред или страница от документ.

брева, диакритичен знак за краткост на гласна (˘) (напр. в „й“, „ў“)

Яркост. Интензивност на цвят или тон, независимо от оттенъка и наситеността му.

(Осветеност) Възприетото ниво светлина в една визуална среда.

(Яркост) Свойство на буквата, имащо отношение към типографският й контраст. Известно също и като блестене.

(Булит) Знак, използван за изключване на членове от списък, често пъти с формата на запълнено кръгче.

BWR (Bar Width Reduction) – регулация на дебелината (ширината) на лентите на баркода, с цел компенсация на разливането или свиването на мастилото по време на различни технологии на печат.

(Coated one Side) Едностранна покрита хартия

(Coated on both Sides) Двустранно покрита хартия

Калибриране. Настройка на оборудване за стандартни измервания така, че да се получат надеждни резултати.

Ивици за калибриране. Ивица от тонове върху негатив, коректура или отпечатана проба, използвана за проверка на качеството на печата.

(Калиграфски дисплей) Устройство за екранно показване на изображения, създадени чрез директно използване на линии, дъги и др.п., противоположно на bitmap дисплея. Нарича се също и поредов дисплей (stroke display).

(Kанаваца) Изтъкан от нишки гъвкав материал, който се използва за вътрешна декорация, пана за стена, декори за сцени и студия и др.

(Горна височина) Разстоянието от основната линия до горната линия на дадена азбука, приблизително равно на височината на главните букви. Често пъти то е по-малко, но понякога е и по-голямо от височината, до която достигат малките букви.

главна буква

главни букви

височина на главните букви

обърнат циркумфлекс (ˇ) (напр. в „č“, „š“)

(Charge-Coupled Device) – 1) Светлочувствително електронно устройство, което превръща светлината в електрически заряд. 2) Диод, който изменя светлочувствителността си при промяна на напрежението.

седил (¸) (напр. в „ç“)

(Селил) Ортографически знак (аксент), използван предимно във френската азбука за омекотяване на буквата С (Ç).

(Клетъчен текст) Едношпацийни буквени форми, обикновено свързвани със стари екранни устройства.

(Центриран) Текст, в който празното пространство в един ред се разпределя поравно от ляво и от дясно.

CF2 (Common File Format version 2) е файлов формат за CAD файлове, използван основно в проектирането на щанцформи за опаковки, включително сгъваеми кутии и велпапе. Той съдържа 2D и/или 3D информация за рязане, биговане, перфорации и огъване, необходима за обработка от CAD/CAM системи и цифрови машини за рязане (като Zünd, Kongsberg и др.). Файловете .cf2 се създават и четат от софтуери за структурен дизайн, например: ArtiosCAD (Esko) Impact (EngView) Kasemake iC3D (Hybrid Software) CF2 се използват в предпечата за визуализация на крайния продукт, регистрация на дизайн към форма и проверка за съвпадение на графика и конструкция.

(Буква) Абстрактен символ, представен в компютър чрез цифров код. Също и символ от азбука или глиф.

(Буквена мрежа) Подредена мрежа от абстрактни символи, използвана за представяне и обмен на информация, в която отделният символ е представен с индекс.

(Рама) Правоъгълна рамка, използвана при метален печат за застопоряване на редовете.

Печатно-пресова пробна система, разработена от DuPont. Пробите са еднослойни листове, получавани от филмовите отделки.

(Хроматична аберация) Разсейване в оптическа система, при което светлини с различни цветове се фокусират в различни равнини.

(Цицеро) Единица за измерване на букви, равна на 12 пункта на Дидо.

(Commission Internationale de l’Eclairage) – Международна комисия, разработила мрежа от цветови стандарти, въведени от Adobe в продукта PostScript Level 2.

Международно коопериране за предпечат, печат и довършителни процеси, консорциум, който е предшественик на CIP4.

Международно коопериране за интеграция на процесите в предпечата, печата и довършителните работи, глобално асоциирана организация не за печалба, основана в Цюрих, Швейцария през 2001 г., чиято цел е да стимулира компютърната интеграция на всички процеси, които са от значение в печатната индустрия.

(Класически тип печат) Буквени форми с вертикални оси, наситени серифи, капкообразни завършеци и умерени апертури. Създадени са през 18-ти век.

1) Процес на поставене на графични граници на дисплея. Отделеният обем е дефиниран от прозорец, близки и далечни равнини и прожектори в ъглите на прозореца. Данните върху равнините, образуващи ръбове, са съобразени да бъдат вътре в обема. 2) Преобразуване на всички тонове, които са по-светли от зададено ниво на сивото, в бели, а които са по-тъмни – в черни. Причинява загуба на детайли.

(Color Management System) – Система за управление на цветовете. Тя осигурява еднаквост на цветовете на входните и изходните устройства така, че крайното отпечатано изображение да съответства на оригинала.

(Cyan, Magenta, Yellow, Black) – Циан, Магента, Жълт, Черен. Субтрактивни основни цветове при отпечатване. Черният (К) обикновено се въвежда за усилване на цветовете и за отпечатване на “истинско” черно.

(Издателска винетка) Описание на начина на създаване на книга, обикновено в нейния край. Също и печатарска емблема или завършек.

Цветен канал. Цветни изображения при компютрите се формират чрез комбинации между различни цветни канали. В системата RGB, която е най-разпространена, каналите са съответно червен (R), зелен (G) и син (B).

Цветна корекция. Процес на компенсиране на недостатъци в изображението при сканиране или на недостатъци в характеристиките на изходното устройство.

Цветомер. Светлочувствително устройство за измерване на цветове чрез филтриране на техните червени, зелени и сини компоненти, както в човешкото око. Виж също spectrophotometer.

Цветни маркери.

Устройство за определяне на цветове върху монитора.

Цветна коректура (проба). Представяне на вида на крайното изображение. Разделителната способност и качествата на различните типове цветни коректури варират в широки граници.